It’s time again! Time for another day to get silly in Pandanda! On Tuesday,it is your chance to dress and act your silliest!
Yes,I know Halloween just ended,and you wore awesome costumes for that. But for Wacky Day you really want to go completely miss-matched,weird,wild,and silly. Check out the picture above –I bet you can get even crazier than that!
I will be making some sneaky visits,looking for wacky pandas,and even doing some wacky contests,along with the Moderators. Who knows what kind of silliness we might get up to? Wacky fashion shows,wacky jokes,wacky rules for Panda Gold games. You’ll have to pay close attention to any Mods you meet tomorrow –if they shout out “Presto Changeo”,everyone has to stop what you are doing and change at least one thing you are wearing! Why,you ask? Because it’s wacky!
And if you think you have the wackiest outfit ever,send me a picture at screenshots@pandanda.com.
All the fun happens Tuesday!
Henry

Безсмислена история - Път към отвъдното.

     Знаете ли какво е Сисиксвикикс ? Това е планета с хора много различни хора, а и не само. Там има чудовища, феи, елфи, тролове, русалки, и всякакви още страни същества. Всеки един от жителите на планетата живее добре. Без проблеми и без грижи. Но когато стигнат до тридесетата си   годишнина те трябва да умрат. Всяко същество си знае, че десет дни след рождения си ден умира. Да наистина рано си е, но това е цената която плащат за живот без ядове. Смарта при тях не е като при нас. Всяка година влак обикаля из планетата и събира хората навършили тридесет години. Накрая на годината след като е събрал всички отива в отвъдното. След което се връща за новите пътници. В тази безсмислена история вие четете точно за това пътуване. До отвъдното. На хора и чудовища.
     Влака Нетропс цял век вече караше хора за отвъдното. Машината беше преминала милиарди километри, но на вид беше чисто нова. Както казват приятелите ни от Рудничар "Чистак бърсак". Отпред в локомотива седеше Шофьоро-кондуктор. Той работеше като машинист и кондуктор едновременно в влака. Чудите ли се как е изглеждам ? Спокойно сега ще напиша описание за вида му. Какво? Не ти се чете описание? Спокойно и на мен неми се пише. Ето ти го на картина:

Всъщност наподобява на тюлен. Е ами това е Шофьоро-кондуктора. Свестен човек. Или по скоро свестен тюлен. Цяла година беше карал и му оставаше още малко до края. След което щеше да почива. Е вярно почивката му беше само един ден, но не се оплакваше. Всъщност него правеше защото това беше забранено с закон. Но да наистина беше към своя край трябваше да напълни само още един вагон да допълни и прикючваше за тази година.
     Влака спря пред една 39 етажна къща. Мислите си големичка е а! Но за жителите на Сисиксвикикс височината си беше нормална тъй като в една къща живееха адски много хора. Да близо 25 семейства се приютяваха в сградата. Всъщност само да вмъкна че забравих по рано. Хората на планетата се женят на 16 години към 20 вече имат 5 деца, а на 25 се пенсьонират. Но тамошния Бойко Борисов обмисля да направи пенсьонирането на 26 за жените и 27 за мъжете. И да вмъкна, че имената на създанията се измислят на 5 годишна възраст. Има една стара бабка казва се Йлайда. Та тя е много стара и няма право да умира затова е и най-стария жител на планетата. И тя измисля имената след като погледне в бъдещето за да види какви ще станат. Така е станало и с Шофьоро-кондуктора. Илайда е знаела, че той ще кара влак. И така до къде бях стигнал ? А да как влака спрял пред 39 етажна сграда. След като слезе от локомотива  Шофьоро-кондуктора застана пред къщата и започна да вика. Викаше с всичка сила крещеше, пищеше като луд. След което видя, че се отваря вратата и спря. От там излизаше мъж изглеждащ ето така:

Шофьоро-кондуктора застана до него и каза:
- Ти ли си Шикамаро Троши ?
- Да ! - каза мъжът.
- Време е да се качваме. И мъжът го последва след което се качи в един посочен от машиниста вагон. Влезе и седна до едно момиче което го изгледа под око. Тя изглеждаше така:

Така с картинките си е много добре а! Спестява доста време и на вас и на мен. Та мъжът седна до нея и забеляза колко странно го гледа.
- Какво ме гледаш бе. - каза Шикамаро.
- Не нищо просто на седна мравката която седеше до мен.
Шикамаро подскочи и видя, че наистина е наседнал мравка. Която се отлепи от седалката наруга го и се премести на друга седалка до която пътува близо час. Щеше да стигне по бързо, но огромната и чанта с гримове я забави. Шикамаро разбира се се извини и пак седна до жената.
- Аз съм Шикамаро Троши. - представи се мъжът.
- Аз съм Черната Вдовица. - предтсави се и жената. - А ти имаш интересно име защо Илайда ти го е избрала точно това ?
- Ами аз съм наемен убиец - започна Шикамаро, но това, че каза, че е убиец изобщо не впечатли Вдовицата. - И през живота си убих само 13 човека. И от първата буква на имената им се получава Шикамаро Троши. А ти от къде имаш това име ? Предполагам си вдовица.
- Аз съм вдовица. Живеех в огромно имение. Имала съм десетки мъже които убих и има взех парите. От там идва и името ми. (Само ще сложа едни скобки да кажа, че ако на планетата човек бъде убит преди тридесетия си рожден ден той изчезва. Няма погребение нито влакове към отвъдното просто тялото му изчезва и никой не знае къде отива.)

Свръх-мощните 2
1

Три години след случката със свръх-мощните. От Холивуд правеха филм за това. Хората още споменаваха за пожара и за зверовете, но никой незнаеше каде са те. А каде бяха на наистина? Петимата бяха затворени много на долу под земята. В огромно помещение за което знаеха много малко хора. Те ги бяха изолирали и ги пазеха строго защото незнаеха дали пак няма да се случи същото. Живота на петимата беше станал скучен. Те се бяха сприателили. И знаеха всичко един за друг. Определено искаха да се измъкнат, но нямаше никога да се случи това. И макар да нямаха вина никой неим вярваше. Петимата бяха жертви на камъните и нямаха никаква вина. Но никой не им вярваше, за хората те бяха лошите. От три години на сам живееха в огромно помещение кадето имаше пет кревата и една Маса над която иаше търба от която падаше храна. През тези години небяха виждали никой друг освен човека който идваше да ги постригва и бръсне. Не им беше позвеолено сами да го прват защото мислеха, че те ще посегнат на живота си. Над тях през цялото време имаше камери и два автомата които бяха готови по всяко време  да ги застрелят. До тяхната стая имаше една по малка за тоалетна и баня.
- Писнами - извика Питър. Държът ми тук за нещо което несме направили.
- Да, но как да им го кажем те не ни слушат. - каза Мери. Как да ги убедим, че всичко е от камъните и, че те са ни контролирали. За тези години неразбраха ли, че сме обикновени хора.
Мери знаеше почти всичко за чудовищата. Тя беше научила много от дядо си.
Изведнъж за пръв път от три години главнта врата се отвори. От там влезе някакъв господин с костюм и около двайсетина здравеняци зад него с автомати. Те обиколиха затворниците и ги подканиха да вървят напред. Вървяха по земята близо тийсет минути . След което застанаха пред една огромна врата. Влязоха и там беше някакъв учен. С бяла престилка с очила и с някакво страно дистанцьонно с много копчета. Те влязоха в стаяата без да гъкнат. В средата на стаяата имаше някаква кабина.
- Влизайте в кабината - каза остро мъжът с костюма. Прибирате се удома.
- Каде? - попита Макс.
- Как каде във ващо измерение. - отбеляза мъжът. Отне ни доста време за да изобретим подобно чудо, но сега сте свободни да си вървите.
- Но как? Това е нашия дом. Ние сме обикновени хора. - заразвика се Ивон.
- Не! Тази кавина ще ви заведе там от кадето сте дошли. - каза кустюмара. Вие решавате да се качите в кабинката или да бъдете убити на секундата. Петимата макар и да не искат се качиха в кабинката. Неискаха да ходят никаде те просто искаха да се върнат в градав който бяха отраснали. След като се качиха в кабината ученя дръпна няколко лоста натисна няколко копчета на дистанцьонното и кабината започна да се върти. Хората вътре зпаднаха на земята и започнаха да пищят. Дигна се силен шим и кабинаката изчезна от погледа на ученя и кустюмара.
  След близо пет минути кабината спря да се върти, а хората вътре излязаоха от нея.
- Еха - измърмори Ото. Май вече несме у дома.

2

И петимата зигледаха мястото кадето бяха. По нищо неприличаше на земята кадето се бяха родили. Те бяха на огромна поляна. В далчеината се виждаха згради. Там имаше малко селца. Тръгнаха да го рагледат и да потърсят начин да се измъкнат. Направиха по една крачка и осъзнаха, че нещо не е наред. Под краката земята се люлееше. Всякаш ходеха над вода.
- Каде сме? - прошепна Питър.
Те продължиха напред макар и да им беше трудно защото небяха свикнали да ходят на такава повърхност. Не след дълго стогнаха в селото. Там беше фрашкано с чудовища. Наподобяващи на тези в които преди се бяха превръщали. Те обикаляха покрай малките къщурки тихо и скръшом, защото незнаеха каква ще е рекцията на чудовищата. Едно от чудовищата ги забеляза посочи ги и всички се събраха около тях. Те ги обградиха и започнаха да ги зяпат. Едно от чудовището каза нещо, но на неразбираем език. Мери направи две крачки напред и каза нещо също на неразбираем език за останалите човеци.
- Какво става. - попита Питър.
- Те неса опасни. - беше категорична Мери. Мисля, че ги разбирам. С дядо ми ги изследвахме. Знам много неща за тях. И мисля, че мога да общувам с тях.
Чудовището започна да разговаря с Мери на чуждия език. Те говореха близо десет минути, а останалите стояха и слушаха макари и нищичко да неразбираха. След малко Мери се  обърна към тях и почна да говори.
- Накратко искат помоща ни за да ни помогнат. Те живеят под контрола на големия господар. Той е нещо като Бог. От това което разбрах е, че огромна ръка се спуска от небето и хваща чудовища след което никога не се връщат.
- И как можем да им помогнем? - попита Макс. Ние сме само хора дори като ги гледам те са по яки от нас.
- Казва. - започна Мери. Че горе в небето има нещо като врати от които те немогат да минават. Защото неса хора. Само човек може да премине през тези врати. А веднъж преминали през вратите господаря е победен.
- А не! - възрази Ивон. Не ми трябва приключение искам да знам каде е портала!
- Порталите са там горе при гплемия господар. Прибрал ги за да еможе никой да избяга.
Изведнъж земята се растресе и чудовищата се разбягаха няколко от чудовищата зграбчиха човеците и ги вкараха в една колибка от там те видяха как огромна мусколеста с изпъкнали вени ръка се спуска. Тя хвана пет чудовища и се издигна отново нагоре.

                                                  Свръх-мощните

                               

                                              Лилавия камък - хилката

     Днес бе нистина важен ден за Питър. Той играеше на полуфвиналите по тенис и му оставаше да направи само още една точка за да побди.

"Даааааа" изкрещя публиката. Ето, че Питър за преден път остави феновете си без дъх. Ето, че отново ги беше зарадвал със страхотната си победа. Талпата не спираше да крещи името му докато слънцето нагорещяваше бялата му шапка. Целия беше потен. Дишаше тежко и си личеше, че е доста изморен. Лицето ми беше намръщено заради светлината на слънцето, но все пак се виждаше лека усмивка която показваше, че е доволен от резултата. А и как нямаше да е доволен? Благодарение на тази победа той се класираше за финала на състезанието. Сега му предстоеше мач, който бе чакал твърде дълго време.

   Самия той бе фен на тениса още от малък. Питър Джонс бил осиновен на три години от Паула и Джери, които не можели да имат деца. Още от малък Питър печелил всички турнири по тенис в училище. Стаята му била претъпкани с купи медали и грамоти. Но за негово нещастие се случило чудо. Макар и докоторите да били категорични, че Паула не може да има деца тя забременяла. Родителите на младия тенисист били във възторг. Питър също бил щастлив и с нетърпение очаквал бебето да се роди. С всеки месец обаче той забелязвал,  че осиновителите  му започвали да го пренебрегват все и все повече. След като се родила малката Кейти, Питър бил напълно изостваен. Сега той бил излишния. Първите месеци след раждането Пит, както ги наричали приятелите му бил тих и почти не забележим от другите. Никой не му обръщал внимание. Сега било важно бебето. Питър разбирал, че Кейти е малко и може би за това за нея били всички подаръци. Затова на нея и обръщали повече внимание. Търпеливо изчаквал бебето да порасте за да стане отново забележим, но уви. И след няколко години когато Кейти вече по пораснала, Питър пак бил онова дете. Осиновеното. Скромното което само и единствено мечтаело за внимание и любов от родителите си. Любов която усещал от тях преди появата на Кейти. В мъките си отново да стане забележим Питър започнал да прави бели. Това бил единствения начин родителите му да му обърнат внимание. Чупел каквото успеел, дразнел сестричката си, използвал арогантни думи. Естествено с това той не получава кой знае колко повече внимание, но пък за сметка на това получавал много домакинска работа и бой. Живота след раждането на сестричката му никак не бил лесен и все пак Питар никога не се оплакал. Тъкмо когато навършил деветнадесет години той се оженил, а девет месеца по-късно се здобил и с дете. Веднага след сватбата той се преместил в собствен дом. Тогава и започнала кариерата му като тенисист. Никога повече и не се върнал с старата си къща. Дома който искаше да забрави, но никога нямаше да може.

Бранди Джонс бе съпругата на Питър.---------------------- Доротея Джонс и Маршал Джонс. Питър беше симпатично момче с куса кестенява коса и кафяви очи. Имаше лека набола брада и татуйровка на дясното рамо.

     Всичко започна когато Питър отиде до лювимия си спортен магзин. Там той забеляза една много страна хилка. И сякаш нещо го накара да вземе тази хилка и да я купи. Отиде на касата и попита:

 - Здравей, Габриел колко струва тази хилка.

 - Тази ли ? - присмя се продавачката. - Моля ти се Пит тази вехтория. Вчера някакъв я остави, но едва ли някой ще я купи.

 - Аз! - каза тениситса. - Аз ще я взема.

Питър плати и излезе.А на път към вкъщи той неспираше да се взира в хилката. Ала и тя една хилка на пръв поглед нормално, но вгледаш ли се забелязваш много тънкости.

   Тази джунджурия измислена от човека бе нистина страна. В центара на дръшката имаше много ярко лилав камък. Точно този камък караше младия тенисист да настръхне. По мрежата на хилката имаше парченце кожа и червени следе като, че от кръв. Пит изгледа тези страности и спря да има симпатии  към хилката.

 - Хм, Габриел бе права пълна вехтурия. - след като каза тези думи той изхвърли хилката в блиския контейнер и направи две крачки. Но сякаш нещо го караше да да се върне и да си я вземе.- Не няма да се върна. - каза си той. - но все пак се върна и я взе след което се прибра вкъщи.

   - Скъпа прибрах се! - огласи Питър.

"Татко се върна" извикаха двет деца и се втурнаха към баща си. Той им показа какво е купил. Доротея каза, че много я харесва. Самата тя бе запалена също толково много колкото баща си по тениса. Дори вече имаше две купи от местния шампионат за деца.

 - И колко струва? - попита Бранди.

 - Не много незнам защо, но немога да се откъсна от нея.- каза тенисиста. - Дори не я харесвам много.

 - Ами изхвърли я това е само вещ имаме цял шкаф с хилки.- добави съпругата.

 - Немога опитах дори ще играя с нея на фиала.

 - Наистина? - прекъсна го Бранди. - Нали нея харесваше?

 - Какво неисках да кажа това. - зачуди се Джонс.

 - По добре си легни мисля, че си се преуморил.

След тези думе Питър отиде в спалнята, а след като сложи децата да спят и Бранди отиде там. Двамата легнаха на кревата и прекараха една наистина страстна нощ.

     Минаха се две седмици, но и през цялото време тенисистът не изпускаше хилката от погледа си. Кадето и да ходеше носеше я със себе си.

  Ето, че дойде вечерта преди финала по тенис. Питър реши да си легне по-рано зада е свеж за играта. Дълго време неможа да заспи и се търкаляше в кревата мислейки си за предстоящия финал. Но веднага щом заспа Джонс започна да сънува ужасен кошмар. В съня си той виждаше едно чудовище лилаво точно като камъка на дръшката на хилката. " Ти ще си сам. Да наистина ще останеш сам. Ще убиеш всички." Тези думи изричаше лилавото потайно лице. Повтаряше ги и изчезваше за миг след което изникваше от някаде колкото да стресне тенисиста и пак повтаряше същите думи. Изпотен Джонс се сабуди от звука на алармата на телефона си.

Сутрината на закуска не каза на жена си за странния сън. На тренировката също не каза на никой. Най-страното за него бе, че взе хилката с камъка за тренировка.

 Оставаха пет минути до мача на Питър, а той неспираше да си мисли за съня търмозил го цяла нощ.

 - Оо, боже какво става с мен ? - изнерви е тенисистът.- Този сън ми се струваше тъй реален и пак взех тази хилка. - Не те искам!- извика Джонс и захвърли хилкана, но пак отиде и я взе.

 - Господин Джонс време е. - каза някаква жена и тръгнаха с Питър към тенис корта.

   Мача започна. През цялата игра Питър бе спокоен и играеше много добре. Но имаше чуството, че не е той сякаш друк човек играеше в неговото тяло. Мача бе интересен, но вече му се виждаше края. А опонента на Джонс го водеше с една точка. Питър излезе на терена и съвсем спонтано се извика "Аз съм свръх-мощния.". След тези думи тенисиста отиде да бие сервис. Той

подхвърли топчето и замахна с огромна сила. Противника му дори и неможа да отреагира.

 - Дааа и това е точка. - извика коментатора.

Публиката стоеше и гледаш без дори да гъкне. Никой неможеше да повярва на очите си. Досега в историята на тениса никой не бе правил такова попадение. Дори и портивника на Питър стоеше неподвижно с зейнала уста. Наистина топчето тупна и направи лека дупка в пръста, а след това излетя толкова бързо, че публиката неуспя да го види. Малдия противник на Питър разбра, че удари ли го топчето с тази скорос може да го убие. Джонс пак би сервис, топката излетя толкова бързо, че никой не можа да я види.

Сигнала би Питър бе спечелил финала. Да, но никой не помръдваше. Неможеха да повярват на бързината на топчето.

 - Аз спечелих! Да аз спчелих. - завика тенисиста

Цялата публика се иправи и започна да скандира името му. След церемонята по връчването на купата всички си рзотидоха. Винаги когато Питър печелеше водеше семийството си на ресторан, но не и днес. Той се прибра без да отрони дума през целия път.

     Мина цяла седмица, а Питър не бе проронил дума отностно финалния мач по тенис. Нито на интрвютата нито на папараците, не говореше за това и със семейството си .

 - Татко кога пак ще ходим да играем тенис. - каза Дори докато се връщаха от тенис корта на който бяха стояли цял ден.

 - Скоро. - каза тенисита и пъхна клча в клчалката на вратата.

Двмата бяха сами в тях разположиха се в хола и започнаха да си говорят:

 - Татко ти си велик играч искам да стана като теб.

 - Ще станеш, но с труд и много тренировки.

 - Дааа! - въздъхна тя. - И аз ще бъда свръх-мощна като теб.

 - Какво не споменавай това название. - изкрещя Джонс.

 - Питър невикай на детето. – извика Бранди която току ще се прибираше с Маршал.

Тениста избухна каза, че неисак никой да споменава за последния му мач. Бранди се изнерви и двамата се затвориха в спалнята.

 - Какво става с теб Пит? - попита Бранди. - От както купи хилката си странен. До сега никога неси крещял на децата. Дори и на последни я ти мач беше странен и играеше просто... просто нечовеки.

 - Тихо! - извика Питър.- Неискам да чувам никой да говори за пороклетия мач.

Той взе хилката и камъка блесна силно. Освети цялата стая в лилаво. Ръката на Питър се преобрази. Тя се срастна с хилката. Беше мускулеста и лилава. А вместо пръсти там беше мрежата на хилката. Джонс взе някакъв сувенир от блсикия рафт захвърли го

нагоре и после го удари с ръката-хилка (получилото се от сливането на ръката му с хилката) и сувенира се удари в черепа на

глабата на Бранди. Тя падна на земята окървавена и мъртва.

- Татко аааааааааааааа ! - изпищя Дори от ужас.

Тя бе заварила мъртвото и укървавено тяло на майка си и зърнала баща си в полу чудовищна форма.

Питър се затича бутна детето взе телефона от един близак рафт хфърли го нагоре и замахна. Телефона се удари в ченето на момиченцето. То падна мъртво на земята. Разбеснелия се звяр уби дори и малкото си дете Маршел като го фрстна с една от невите игрчки. Изведнъж ръката на Питър стана отново нормална. Погледан трупъ на детето си пусна хилката и изкрещя. Едва сега

осъзна какво бе направил. Панически започна да обикаля из стаите докато не излезе и хукна на вън по улицата. Самия той незнаеше на каде да тича. Докато бягаше забеляза, че в ръката си той държи сатанийската хилка онела животан на най-блиските за него хора. Гледаше я и макар да искаше неможеше да я пусне. Той тичаше, но всякаш някой го управляваше на каде да ходи.

Дълго време се луташе докато накрая стигна до къщата на родителите му. Отново от камъка на хилката започна да излиза лилава светлина. И пак същото се бе случило с ръката му.

 Той нахлу в къщата в която не бе стъпвал седем години.

 - Питър какво се е случило с теб?- попита загрижено Паула.

 - Мълчи майко.

След като каза тези думи Питър замахна с ръката/хилката и удари майка си по главата. Старата жена имаше едра фигура и се вдигна шум когато падна на земята мъртва и обезобразена. Кейли видя всичко, тя се беше скрила зад един шкав зад който се криеше винаги когато беше тъжна. От там можеше да види всичко видя как майка й умира, а по-късно и баща й. Питър неможа да я

наери падна до трупа на майка си и пак стана нормален човек. Изправи се и отново тръгна да бяга. Отвори вратата и пред него имаше петима полицая повикани тайно от Кейти.

 - Питър пусни хилката на земята и ела към нас с вдигнати ръце.- каза най-визрастния от полицаите.

 - Няма! - заяви убиеца и от хилката блесна още по-силна от предишните два пъти лилава светлина. Изведнъш пак се случи същото с ръката му както и предишните два пъта, но този път небе само ръката. Сега се преобрази целия.

 Той стана огромно чудовище с огромни зъби и нокти (само на едната ръка). Ръката-хилка започна да блести и като, че от нея бълваше лилава енергия която се вдигаше на горе по тялото му и го осветяваше целия. Полицаите се стреснаха.

Най-възрастния от тях натисна спусака на пистолета си. Патрона изхвръкна право към Питър. Ала той само замахна с ръката/хилката и патрона рекушира назад. Спря се в главата на онзи същия мъж който бе стрелял по него.

 - Таткооо.- изкрещя един от по-младите полицаи и започна да стреля ярсоно по звяра. Ала той отклоняваше всички удари на полицаите право към една от полицаистките коли. Докато клата не издържа и се запали.

 - Бягаите ще гръмне. - извика някой от полицаите.

Чу се силен гръм. Всички от полицаите изпопадаха на земята в кръв. Чудовището макар и да бе най-близо до колата нямаше и дракотона. Зстана до легнлите полицаи изрзуга ги и хукна на някаде. Не след дълго пристигна спасителен екип които установиха, че само един от полицаите е жив. Точано това момче което бе загубило баща си преди малко бе отървало кожата и останало живо.

Младия полицай се казваше Раян Никалас. Той имаше руса къса коса и сиви очи. Имаше мусколи и винаги носеше верижка с крът на нея. Полицая живееше с баща си и майка си. Бе отдаден на професиата си. Сега бе готов на всичко само и само за да отмъсти за баща си.

-Искам да знам всичко за него. - заяви Раян. За убиеца на баща ми.

 - Окей, ще се погрижа. - каза Маргарет.

Тя бе най-добрата приятелка на Раян. Двамата бяха заедно още от три годишна възраст. Маги беше младо и красиво рускокосо момуче което тайно си падаше по мадия полицй. Всеки ден идваше първна на работа. Правеше три кафета за нея Раян и баща му. Бе

станала секретерка на Норман ( бащата на Раян и шеф на полицията). Маги беше загубила баща си на седем годишна възраст и затова семейството на полицая много и помагаше на нея и на нейната майка.

   Не след дълго Маргарет се върна в кабинета на Раян.

 - Готово разбрах нужното - каза тя. - Питър Джонс съпруг и баща. Един от най-великите тенисисти на стръната. Убива жена си и децата си малко по-късно и майка си и баща си както и баща ти.

 - Друго? - питаше Раян

 - Не много биле е напълно нормален човек.

 - Нее, аз го видях нямаше нищо нормално в него. - заяви младия полицаи. - Приличаше на чудовище. Лилава кожа големи зъби. Това не е нормално не е човешко. Незнам срещу какво съм изправен, но ще отмъстя за баща си.

 - А, и сестра му е тук може да говорите ако искаш. - добави Маги.

 Раян излезе от кабинета и отиде при Кейти. Тя седеше и трепереше. Все още виждаше ужаса пред очите си. Самите и очи бяха червени и в сълзи. Момичето гледаше в една точка. Все още бе в шок.

 - Здравей, Кейти. - започна Раян. - Едва ли ти се говори, но е за твое добро.

 - Родит... - тръгна да каже нещо, но заплака.

 - Остави още не е готова да говори. - каза полицая на Маргарет която стоеше мако по-назад.

 - Ами аз? - изведнъж каза Кейти. - Няма каде да отида.Какво ще права?

 - Несе тревожи социалните ще се погрижат за теб. - успокоя я Раян.

 - Не аз ще я взема. - каза Маги. - Ще дойде при мен.

 - Сигорна ли си.- попита полицая.

 - Да. Трябва да и помогнем виш колко е изплашена. В приута няма да и е добре. Хайде мила да тръгваме

  

                                                 Зеления и Синия камък - фибата и екипа


Ивон Харпър бе умно, мило и добро момиче. Тя работеше като сервитьорка макар и никога да не е искала никога тази работа. Момичето бе на 22 години. Младо с дълга коса и лунички по лицето. Тя живееше все още с родителите си. Като малка Ивон била клсическата загубенячка. Носела огромни очила косата и била вързана на опашка учела постояно тъй като нямала приятели с които да си прекарва свободното време. Учениците и се подигравали и никога до сега не се била целувала с момче. След много учене изкарала две виши образования, но никаде не я искали на работа заради вида си. За хората тя била грозна. След поредния отказ за работа в адвукатска кантора тя махнала очилата, оправила причската сложила посплънки в сутиена си, гирмирала се и отишла на интервю за работа в кафето под апартамента й. Управителя бил впечателн от нея и от вида й и я наел за сервитьорка. Така тя започнала да пише свойта книга за това как вида на хората влиае върху отношението на околните.
Един обикновен ден Ивон отиде на работа. Имаш много хора защото беше недея и хората не бяха на работа, а разпускаха в заведението. Някои си пиеха кафето докато четяха вестник. Други се бяха събрали по женски да поклюкарят, а други заради безплатния интернет.
- Хъм днес има много хора изкарахме голям оборот - каза Вивиян единствената приятелка и колежа на Ивон.
- Да но... - тръгна да каже нещо Ивон, но тръгна на пред.
- Къде тръгна? - попита Виви.
- Какво блести ей там?
- Невиждам нищо!
- Зачакай. - Ивон отиде и взе малка фибичка.
На пръв поглед нищо! Фиба като фиба. Малка черна с малко цветенце отгоре. На цветето имаше малък тъмно зелен камък. Ивон изгледа камъка и очите за секунда и блеснаха в същоя тъмно зелен цвят. Но не я показа на колежката си скрия в джоба и излъга, че и се е привидяло. На края на работни ден някъде към двайсед и три часа Ивон се прибра и записа видяното днес от хората в книгата си. Тя случайно бръкна в джоба си и напипа фибата. Беше я забравила.
- А фибата! Бях я забравила трябваше да попитам хората в кафето дали знаят на кой е.
Изведнъж с много реско движение тя си я сложи.
- А какво правя. О боже ръцете ми се дивжат сами. Какво правя. Ааааааа, косата ми расте.
Келнерката запосна да обикаля в крък косата и растеше много бързо. От паника започна да пищи. И майка и и баща и се събудиха от виковете й.
- Дъще какво им? - попита майката която беше пристигнала пъра при нея.
Половината стая беше в коса и продължаваше да се пълни и още и още.
- Мамо какво става с мен косата ми. - паникьосано каза дъщерята. - Мамооо.
Но последото "мамооо" беше с чудовищен глас. Майкаи замръзна от страх тя също изпищя и тргна да бяга, но косата на дъщеря и я хвана около кръсъа и започна да се стяга.
- Дъщ...- тръгна да казва жената, но издъхна.
Баща и от друга страна беше инвалид и ходеше по-бавно тъкмо пристигна пред стаята и видя мъртвото тяло на жена си. Косата улови и него и започна да го удря по стените. Не след много удари той умря. А момичето падна на земята.
 На сутринта Ивон се събуди.Тя непомнеше нищо приготви се и тръгна за работа на излизане от стаята си видя труповете на майка си и баща си.
- О боже мой- изпадна в ужас тя.
И изведнъж си споми всичко. Как уби родителите си.
- Какво направих.- каза Ивон, но пак със същия чудовищен глас
Изведнъж фибата започна да свети с тъмно зелена светлина. Момичето започна да се превръща в чудовище. Грозна мутра огромни зъби и нокти. А косата и започна да се скъсява и да се скъсява докато накрая не изчезна. След което се показа отново, но с друг червен цвят. Коста стигна до замята и спря да расте.
Подмина труповете и тръгна за работа, фибата започна да свети с още по  тъмно зелена светлина. Щом излезе от къщата стана пак нормална, но фибата си светеше. Тя пристигна в работата. Там беше бармана, Вивиан, шефа й и трима подранили клиента. Тя трясна вратата. И изкрещя всички погледи бяха към нея. И пак се превърна в същото чудовище. Косата и отново се разтехна и хвана Вивиан. Запчна да я удря в земята. Тя я уби! Уби и бармана и клиентите. През това време шефа и се заключи в кабинета и се обади на полижията. Ченгетата тъкмо пристигнаха когато тя разби врата и уби шева си. Полицята нахлу в кафето и започна да стреля по чудовището. Но косата я прдпазваше като щит.
 Раян и Маги бяха в полицейската кола и караха за работа. От радиостанцията се чу" До вискички екипи до всички екипи чудовище в кафето на улица шеста"
- Спипахме го.-извика полицая. Ти слизай опасно е за теб.
И Маги слезе. Раян настъпи гаста и се запъти да отмъсти за баща си. Косата на Ивон я обгради като щит и тя излезе спокойно на улицата защото куршимите се удряха в косата и падаха. Когато кола караше към нея зада я згази от щита излизаха огромни кичори хващаха колата и я хвърляха на километри растояние. Тя беше недосегаема. Раян тъкмо пристигна. Спря колата и видя чудовището.
- Това не е Питър. Какво става? - зачуди за полицая.
Косата отвори една от шахтите и Ивон потъна в канала. Всички хукнаха да я търсят, но нищо неоткриха.
 Раян се върна в полицията. И отиде при Маги тя седеше и говореши с Кейти която живееше с нея.
- Има две чудовища.- заяви притеснено.
- Две! - удиви се полицайката. - Сигурен ли си ?
- Повече от всякога виях го с очите си. Ивон Харпър тя е второто чудовище.
- А има ли нещо общо между нея и Питър. - заинтересова се Маги.
След като чу името на брат си Кейти се вкопчи за дръшките на стола и започна леко да трепери. Тя си спомни ужаса който беше преживяла.
- Нищичко вече проверих.  Незнам пред какво се изправяме, но аз ще отмъстя за баща си.
Изведнъж вратата се отвори. Влезе един от полицаите. Той разказа, че са били в къщата на госпожица Харпър и са открили родителите й мъртви.
Изведнъж с трясък в стята влезе трети полицай.
- Чудовището на четирсет и трета улица е. Забелязали са светло синьо чудовище.
- Това е тя - изрева Маги. - Но, улицата е ей там през прозореца се вижда.
- Как? Как светло синьо? - учуди се Раян. - Ивон беше тъмно зелена .а Питър лилав. Това е трето чудивще.
Като чу тези думи Кейти изпищя.
- Аз тръгвам. - заяви полицая. - Ти и момичето се скрийте някаде.
Точно преди един ден в къщата на Макс Фей. Разведен с едно дете. Се случи всичко.
  Самия Макс живееше с майка си Лусия ( испакнка ) и баща си Луис. Той се бе развел точно преди един месеци. Макс обичаше съпругата си Моника, но тя вече неиспитваше нищо към него. Но най-болезненото за разведени мъж беше, че не бе виждал съна си Майкъл от един месец. Синът му беше на 14 години. Родителите на Майкал бяха разделени от 4 години, но най-накрая се разведоха зада може Моника да се ожени отново за Рос мъжът който сега обичаше. След като потписаха развода Макс имаше право да вжима сина си само по-веднъж на месец.
  Историята му започна в един следобет когато майка му се прибра от работа и му носеше фудболно екипче. Самия Макс много обичаше да игре фудбол всяка неделя с приятали.
- Ето маме купих ти екипче.- каза майка му.
- Не е лошо, но май ми е малко. - заяви г-н. Фей. Ще го пробвам.
След като го облече отиде да го види майка му и каза, че му е малко и, че него иска.
- Еее маме как не ти улучих размера, а уж знам колко си голям. Нищо ще го сменя утре сега го свали.
- Доб...- тръгна да каже Макс, но спря. - Не.
- Как не? - зачуди се Лудия. - Нали ти е малък.
- Няма да го сваля.
- Прибрах се.- каза с весел тон Луис който току що се бе прибрал от работа.
В същия момент дрегите на Макс се скъсаха на парченцана много миниатурни парченца. Единственото което остана по него бе светло син камък който през цялото време бе на тениската в средата на числото "8". То остана точно на гърдите му. И започна да свети. Светна толкова ярко, че заслепи родителите му. И изведнъж от гърдите на долу започна да се преобразява в ужасно и противно мусколесто светло синьо чудовище.
- Майко какво става с мен. - уплшено попита Макс.
И в същия момент тялото му се растегна. Двете му ръце се растегнаха и той хвана майка си и баща си с тях. Уви пръстите си около тях. И пляс. Раскъса ги на две. Из цялата къща се разхвърчаха капки кръв. Изведнъж отново стана човек. И екипа отново си беше цял и върху него. Той излезе от къщата ала малкия камък на тениската му неспираше да свети. Макс излезе от тях запали колата и след малко каране я паркита пред една къща. След което излезе от автомобила и звъна на звънеца.
- Макс! - учуди се Моника. - Какво правиш тук? Знаеш, че утре ще можеш да прекараш деня с Майкъл.
- А онзи тук ли е? - попита  Макс с остър тон.
- Кой Рос ли? - зачуди се жената.
И в същия момента за части от секундара мъжът бе станал отново същото онова чудовище, но този път и главата му се преобрази. Тази глава беше досущ като тази на Ивон. Същата груба кожа, същата червена коса, но много по къса. Само дето цвета на кожоата й беше светло син. Макс нахлу във всекидневната и видя сина си и мъжа отнел жена му да гледат научно пополярен филм. Растегна се и се уви около тялото на Рос. Обгърна го така, че човека вече несе виждаше. След което започна да се свива. След миг се отви от него и се дъпна на страни, а тялото на Рос падна на земята мъртво.
- Мамо какво става? Какво е това. - започна да пищи и плаче Майкъл. - Той беше ужасен неможеше да повярва на видяното. Чудовището погледна Моника.
- Макс недей какво правиш - започна да вика жената.
- Татко ти ли си? - започна да разпитва сина.
Макс разтегна ръката си и хвана бившата си за врата. Тя започна да се задушава. Майкъл се засили и се хвърли върху чудовището. Той започна да го удря по главата. И Макс пусна Моника и падна на земята. Момчето хвана майка си за ръка и бързо излязаоха от къщата. Чудовището се изправи и тръгна след тях. Двамата тичаха с все сила, но това нямаше смисъл. Веднага щом излезе Макс си протегна ръцете и ги хвана макар и да бяха на около седем метра пред него. Той ги върна при него. И ги удари от земята. В същия момент зад него спря патрулка. От нея излзаоха двама полицая и започнаха да стрелят по чудовището. Един коршум се запъти право към Макс и точно да го простреля тялото му се измести встрани и вместо него удари Майкъл. А тялото на Макс се върна на същото място. Моника заплака. Тялото на сина й падна на земята неподвижно. Полицаите се хванаха в ужас. И спряха да стрелят. През цялото време Макс непускаше жената. Сетне той я вдигна много високо толкова, че ако го пусне щеше да умре. Моника се захвана за ръката му и немърдаше.
- Пусни ме Макс моляте ще падна. - замоли се жената.
- Пусни я ще падне.- каза един от полцаите.
- Точно това целя да паден и да умре - заяви чудовището. - Пусни се ще стане по-бързо.
В същия момент улицата се напълни с патрулки. Там беше и Раян. Всички бяха насочили оръжия срещу Макс, но нестреляха. Знаеха, че ако го прострелят жената ще падне и ще умре. След ближо двайсе минути стоене така в мълчание. Моника изпищя и се изпусна. Тя падна на главата си точно до тялото на сина си. Беше мъртва. В същия момент вълна от куршуми се изправи срещу Макс. Той обаче се растегна и започна да се изплъзва межру куршумите. И изведнъж зад полицаите огромна червена коса зграбчи трима от полицаите вдигна ги и ги запрати напрад. Всички се обърнаха и видяха Ивон. Тя зграбчи още трима, а Макс зграбчи други трима и ги разкъса. Същото се случи и с другите хванати от Ивон. Всички полицаи се разбягаха от ужас. Останаха само Раян и още двама полицаи. Те не спираха да стрелят по чудовищата но, зверовете се скриха зад косата на зеленото изчадие и не след дълго потънаха в една канавка.
   Не далеч от полицията надолу по каналите кадето нестъпваха човешки крака се бяха спотаяли Ивон и Макс. Те стояха в чудовщната си форма.
- Братко най-накрая сме заедно отново. - каза зеленото чудовище. - Бях забравила какво е да се бием заедно. Писна ми да виса в онзи камък. От хиляда години сме затворени.
- Да крайно време беше - отбеляза другото чудовище. - Но сега сме свободни и сме готови да избием всички.
- Смелчагите ми винги съм знаел, че сте опасни. - каза глас в далечината.
- Золкинфас? - казаха в един глас и двете чудовища.- И ти ли си свободен? Но как се освободи.
- Това не е важно. - заяви звяра. - Важното е, че сме тук и не сме затворени в камъните. Няма как да се върнем в нашто измерение защото тук няма кой да ни помогне, но нищо не ни пречи да си направим наш свят като избием всички.
- Ще бъде трудно.- отбеляза зеления изрод.
- Ах, Локиндра ние сме обрачени да живеем в трудности! Но тримата няма да сме достатъчни за плана каде са Бунсеа и Клик?
- Нямаме представа. - казаха чудовищата. - А ти от каде намери тялото? Мойто е на някакво момиче, а на Флклорс е на един мухльо.
- Откраднах го от някакъв тенисист. - каза ливия убиец. - Дано и другите да намерят човеци пазещи гняв в сърцата си иначе няма да могат да се вселят в тях.
   В полицията Раян разказа за новото чудовище което беше видял на Маргарет. Тя неможеше да повярва. Трето чудовище! Идваше и в повече.
- Какво мислиш да правиш. - попита тя загрижено.
- Незнам утре съм на конференция в общината там ще решим, но мисля, че ще е най-добре да евакуираме града. Тук не е безпоасно.
- А каде е безопасно Раян?
- Кадето няма чудовища!
- Да, но от каде ще знаем каде няма? Сега са три, неможеш да си сигурни, че няма и четвърто изчадие.
- Неможем! - отчаяно каза Раян.

Оранжевия камък - скейбордът

Учителката се рахождаше бавно между чиновете и връщаше оцанение от тестове. Децата мълчаха и слушаха тропането с токчета по пода на госпожата. След като поглеждаха тестовете си някои се умихваха други се нацупваха.
- Ах, млади Ото твой ред е - каза намръщено госпожата. - Заповядай!
- Тройка - каза тихо момчета. - В къщи ще ме убият.
Ото Флин беше момче на 15 години. Той живееше с майка си Лола баща си Боб и сестра си Лили. Той имаше строги родители които му бяха предначертали бъдещето. Те искаха той да наследи от тях печатницата която държаха. И Ото знаеше това, но никога не бе искал да работи точно това. Той искаше да стане най-великия скейтбордист. Да излиза с приятели на вън и да живее щуро. Но деня му минаваше по много по-различен начин от който би искал да минава. Сутрин отиваше на училище. След което се прибираше и учеше цял ден. Родителите му много държаха той да учи. Понякога го пускаха за половин час на рампата, но това се случваше след много молби.
След училище той се прибра в тях като се надяваше да него питат за теста.
- Какво стана върнаха ли ви тестовете? - попита още на вратата Лола.
- Ами... - заувърта Ото. - Май да.
- Пак имаш тройка нали! - строго каза майката.
- Да. - каза Ото и наведе глава.
- Е пак ли. Какво правиш? Стоиш тук по цял ден и учиш и пак лоши оценки. Никаде няма да излизаш докато неси поправиш оценките.
- Но мамо довечера ще има парти на плажа.
- Да си има ти няма да мърдаш от тук. Партитата са за умните деца. А ти с тези тройки не приличаш на такъв. След като каза тези думи Лола подкани сина си да отива в стаяата си да учи.
- Добре няма да ходя, но ми направи услуга. Сутрина ми се счупи скейтборда икам нов.
- А не знаеш правилата получаваш нещо само на десет шестици.
- Но мамооо - тъжно каза Ото. - Аз си искам борд без него няма какво да правя. МОЛЯЯЯЯ!
- Оф, добре ще се обадя на баща ти да ти донесе довечера.
За Лола не беше трудност да му купи защото те бяха богати. От печатницата изкарваха добри пари. Точно и затова искаха Ото да работи там. С нетърпение дочака баща си да се прибере. След като се прибра изтича и го чакаче точно пред вратата.
- Купи ли? - попита веднага с усмивка на лицето.
- Естествено! - каза бащата. Той извади порда и го показа на сина си. В началото Ото каза, че е грозен и, че е искал друг. Но се съзря в него и започна да го гледа в продължение на двайсе минути.
 А скейтборда небеше особен. Без картинки само една грапава повърхност отгоре и бяла лепенка отдолу. Гумите бяха пластмажови и жълти, на едното колело имаше и някакъв оранже камък. Ото докосна камъка и като чели го удри ток.
- Татко дай ми го ще го взема. - заяви Ото.
- Не него искаше за мен си е. - възрази Боб.
- Татко дай ми скейтборда казах. - извика с мощен глас момчето. 

- Няма! Няма! - извика бащата.
Ото скочи и удари баща си с юмрук по лицето. Обикновено камните повлиаваха на един човек и го караше да се държи страно и да убива, а сега беше повлиал на двама едновремено. На баща и син. Лола скочи в ужас хвана сина си и му удари шамар. Ото се хвана за ударената буза и изкрещя "Ще си платиш аз съм един от свръх-мощните". Обърна се към баща си двамата се погледнаха смразяващо. Боб стана и замахна към сина си с скейта, той залегна заобиколи го и го удари по гърва. Изтръгна скейтборда от ръцете му и се запъти към Лола.
- Какво правиш сине? - отчаяно и уплашено попита тя.
- Това което винаги съм искал. - след като каза това той замахна с борда и тъкмо да я удари когато баща му хвана возилото. В същия момент Лили слезе по стълбите.
- Какво става тук долу. - попита тя учидено като видя как баща и държи скейт ядосано. Всички погледаха към нея. В същия момент Ото се възползва от това, че родителите му гледат към Лили и изтръгна скейтборда. Хвърли го на земята и се качи на него. Веднага като се качи солно светеща оранжева светлина озари стаяата. Всички скриха очи. След като светлината изчезна пред тях вече не бе сина има. а оранжево чодовще. Което вместо стъпала там беше скетборда и той оранжев и груб, а колелата бяха станали по-голями. Ото скочи и започна да кара по стената. Засили се хубаво и се отправи към майка си . Удария с предницата и тя падна на земята след което скочи върху неяа и започна да я удря с гумете на скейта. Най-накрая тя умря. Защото от гумите излезнаха малки шипове които се запиха в нея. Отскочи пак и с гумите си той удари баща си той падна на заемята, окървавен беше мърав. Лили изгледа това и със ужас се качи на горе стигна до един телефон и се обади на полицията. Единственото което чуха те беше момиче което плаче и казва "Помощ чудовище" след което Ото беше стигнал и при нея и с удар по главата я беше убил. Не след дълго полицията пристигна, но единственото което намери беше само три трупа.
  - Раян има още едно чидовище - извика Маргарет. - Да тинейджър на име Ото Флин е убило майка си, баща си и сестра си. Сега е в неисвестнос. Полицята го търси.
- Кой знае каде е. - каза полицая.
Внезапно в стаяата влезе друг полицай който каза на Раян, че се е обадил човек който знае как да им помогне с чудовищата.
- Доведете го тук час по-скоро искам да знам всичко.

Червения камък - пръстена

Бяха минали две седмици, а от чудовищата нямаше и следа. Раян беше на летището и очакваше всеки момент да кацне д-р Джим Паркър. Той беше странен човек който вярваше, че има други измереня и търсеше доказателства за това. За тези камъни беше учил много и от години разплиташе загатката. Той кацна заедно с внучката си Мери Паркър. Младо момиче също толкова запалено по измеренята както дядо си. Тя беше красива дама с къса черна коса.  Те кацнаха и се настаниха в един хотел. След което се запъриха към полицията за да разкажат какво знаят зада помогнат.
- Е докторе какво можете да кажете? - попита Раян.
- Много, много.
- Ами давай. Да чуем какво знаеш.
-  Камъните на свръх-мощните- започна Джим. - Тези камъни са от измерението "Лупа" там имало пет чудовща които живеели като вички останали. Ловували. И тем подобни чудовияни работи. - засмя се доктъра. - Но един ден петимата : Клик, Бунсеа, близнаците Локиндра и Флокролс и тяхния шеф могъщия Золкинфас побесня ли и аз незнам защо това си остава загатка за мен и тамошните власи затворили душите им в тези камъни и ги пратили на нашето измерение. Но ги разхвърляли из целия свят. Когато камъните са далеч един от друг не са опасни, но когато са заедно. Тогава нищо неможе да ги спре. След хиляда години те обаче се събраха и това няма да има добър край. Сега чудовищата са заедно сигурен съм. И единственото което искат е да се върнат у дома, но ние няма как да ги върнем в нашия свят няма такава машина и едва ли скоро ще се изобрети нещо подобно. А щом немогат да се върнат сигурно ще искат да си направат нов дом тук като ни избият. Сега неса достатъчно силни защото са само четирима, а петия камък е в мен, но съберът ли сме в голяма опастност.
- Можем ли да ги убием - попита Раян.
- Да можем, но не и ако са заедно. Заедно са непобедими. Е казах дотатъчно време е да се прибирам.
- Ами петя камък? - зачуди се полицая. -Той каде сег.
- Ето там в онази кутия е.
- Искам да го видя.
- Немисля, че е възможно. - заяви доктора.
- Казах, че искам да го видя. - отвърна Раян с остър тон.
Доктора се пресегна и взе сандъка. Отвори го и от там се показа пръстен с червен камък на него. Тъкмо да затвори сандъка когат пръстена скочи. Той се вдигна във въздуха всякаш нямаше гравитация. След което полетя и се нахлузи на пръста на Мери. Която беше отишла в полицията с дядо си.
- Дядо какво става. Страх ме е !
След като изрече тези думи в миг се превътна в ужасно грозно и мусколесто чудивище с червена кожа. То изкрещя с много мощен рев и всички в стаяата полетяха на зад от силния звук. След което чудовището избяга. Раян веднага скочи и помогна на Маргарет да се изправи помогнеа и на още няколко човека. Отиде и при Джим.
- Недиша. - прошепна той. - Мъртав е.- Явно си беше ударил силно главата. - Точно това небиваше да се случва сега чудовищата са заедно и са НЕПОБЕДИМИ.
- О стига този старец беше луд. - каза Маргарет. - Измерения врели некипели. Дали казва истината.
- За сега нямаме друго на което да вярваме. - заяви Раян. - Видя чудовището съществуват.

Победата.

Раян остна много разтревожен. Повикаха армията и специалните служби. Събраха доброволци да се бият. Целия град започна да се евакуира малко по-малко. Градът стана призрачен нямаше жива душа навън. Но все пак много от хората останха наискаха да написнат родния си град. Сетне завиха сирените и на центара се напълни с хора. Всеки грабнал някакво оръжие и готов да стрела за да защити света в който живееше. На центара на града точно в средата имаше канавка. Точно от там очакваха да излязт цветните изчадия. Те стояха в бойна позиция дълго време. Чакаха, но никой не излизаше. Изведнъж духна силен вятър. Всички погледи бяха към канавката. И от там се показа един кичур коса. "Ето ги" прошепна Раян. Кичура коса се издигаше. За части от секундата се засили и се уви около един военен камион. Завъртя го и го хвърли към полицаите. Успя да убие около десет човека. В същия момент се чу онзи писък на червеното създание. Тои вдихна железния капак на канавката и го прати на далеч. Всички хора отвън паднаха на земята. От канавката излязаоха и петечудовища. Зелената твар хвана няколко полицая и ги ракъса. Същото направи и синьото изчадие. След това заваля дъжд от куршуми, но чудовищата ги отблъскваха с лекота. След дълго време стрелба се чу същия писък и всички хора излетяха на зад. Чудовищата започнаха да убиват. Всеки изпречил се на пътят им свършваше мърав. Хората се ужасиха всички започнаха да бягат. Изведнъж косата на Локиндра се растегна. Косата обиколи целия град и затвори града като под купол. В града имаше още неевакуирани хора. Те се паникьосаха и започнаха да тичат по улиците. Всеки излязъл на вън биваше убит. Полицаите и останалите бойци знаеха това и затова бързо грабваха по няколко човека и се скриваха по безлюдните  згради.
- Раян. - извика Маги, която тичаше от някаде с Кейти. - Какво става страх ме е.
- Казах ви да напуснете града. - изкрещя полицая.
- Опитах ме но, косата на Ивон е навсякаде в капан сме.
- Няма да излизате. - заръча Раян. - Всеки който излезе ще умре. Чудовищата са безмилостни.
Чу се ужасния писък на Бинсеа (червения звяр) и всички прозорци в града се счупиха. Кейти започна да плаче. А Маргарет почна да я успокоява.
- В капан сме няма да се измъкнем живи. - разочарова се Маги. - Все някога ще огладнеем ще се наложи да излезем.
- Ще се справим - заяави полицая. - Добре всички. С истрели няма да спечелим. - викна раян. - По скоро ще умрем. Трябва ни план. Веднага.
- Ами ако одрежем косата? - извика едно младо момче от армията. - Може да не порасне отново.
- Да това ще ги направи с един по малко.- развълнува се Раян. Те тръгнаха към кичурите коса които обикаляха целия град. Носеха огромна ножица към единя край на града зада отрежат косата.
- Сега какво? За да продължим трябва да излезнам. - каза един полицай. И той беше прав те ходеха само по зградите и след като я минат цялата минаваха през прозореца и се прехврляха в друга зграда, но този път другата зграда беше твърде далеч. И те стояха бяха в неизходица. Раян заяви, че ще излезат за да стигат да другата згрда от която можеше да се одрежат кичурите. Тихо и предпазливо отвориха вратата. Раян излезе пръв огледа града. Никога не го беше виждал такъв. Беше много тъмно добре , че имаха фенерче. И другите полицаи излязаоха и тръгнаха да бягат към другата зграда. Но по едно време един полицай изрева.
- Хванаха ме. - завика той. - Помощ, помощ! Раян спря и се обрна светна с фенерчето и видя как огромна ръка се е увила около полицая. Ръката започна да се свива и най-накрая човека се разкъса.  Капки кръв плиснаха и уцелиха Раян. Той хукна към зградата. Тъкмо да влезе когато ръката го хвана за крака. Полицая се хвана за бравата като удавник за сламка. Другата ръка на звяра се омота около кръста му. И започна да се стяга. Раян светна с фенерчето и заслепи чудовището.Така той го пусна и полицая бързо влезе в зградата.
- Защо невлизат?- попита учудено Раян.
- Незнм! - каза другия полицай който се беше уплашил до смърт.
Раян грабна ножиците и се запъти към прозореца. Отвори го и от там влязоха огромни кичури които згравчиха двамата полицаи. Единя кичур се стегна и вече имаше жертва. А Раян беше изцапан с още повече кръв, но жив. Той отряза кичура коса който го беше хванал. Падна на земята и оряза колкото можа повече коса. Изведнъж косата от червена стана сива. Тя беше обиколила града точно като купол, но щом смени цвета си, цялата коса падна на земята. Сега града беше покрит с коса. През това време при Маргарет нахлу Золкинфас (Питър) той започна да удрях хората с хилката. Наред убиваше всички. Хората се панкьосаха и започнаха да излизат навън. Маргарет и Кейт също излязаоха. Там обаче ги чайаше Клик (Ото) който също ги убиваше с сектборда си впил се в тялото му. Клик скочи и се запъти със борда към Маги. Тъкмо да я удари и смени посоката за да се предпази от куршум изтрелян от Раян. Той зграбчи двете момичета и ги вкара в съседната зграда.
- Раян страх ме е! - каза Маги.
- Спокойно. Едната твар е повалена остават още четири.
И да наистина Локиндра беше със сиви коси. Тя беше паднала на една улица и отново беше в човишка форма, но очите й продължаваха да светят с тъмнозелена светлина. Флокролс започна да се растега стана толкова голям, колкото искаеш и започна да настъпва зградите. Сега вече всички хора бяха принудени да излязаът навън. Земята се тресеше. Раян и момичетат излязоха. Навън беше страшно хората се опитваха да избяхат. Но едвам тичаха защото се уплитаха в сивите коси които бяха паднали навсякаде. Бунсеа изпищ пак и хората които бяха около неяа паднаха мъртви. Чудовищата убиваха хората наред. Чуха се коли, камиони, истребители и хиликоптери. Сега в града беше като на война.Слушаха се само истрели. Половината град беше опожарен. Случайно запалиха и сивата коса. Целия град пламна в палъци. Все пак знаете колко бързо гори косата. Останалите хора бяха уплашени до смърт. От огъня се видя и страх в чудовищата.
- Бързо на по-високо.- заповяда Раян на Маги и Кейти.
И тримата затичаха към единствената останала зграда. Не само те тичаха на там почити всички хора се упътиха в същата посока. След като влязаоха започнаха да се изкачабат. Ръцете на Флокрол отново се растегнаха и той улови четри истребителя. Удари ги един от друг и ги пусна въру зградата. Те паднаха и счупиха част от зградата. Тека я супиха, че момичртата и Раян заседнаха на стълбите между третия и четвъртия етаж.
- О боже мой. - заплака Маргарет. - Какво ще правим? Неможем да мръденм ако скочим ще умрем.И тя си беше права скочат ли умират и не само защото беше високо, а и защото отдолу се виеше силен огън. Кейти погледна на долу и видя, че огъня се увелеичава. И тримата започнаха да се изпотяват от жегата. Чудовищатата започнаха да отпадат. Сега беше ясно, че оганя отнемал силите им докато нарая не се превърнаха отново в хора и паднаха на земята в бесъзнание. След малко в града дойдоха линейки и пожарни коли които се опитваха да спасят хората от пламъците. Но оганя беше в разгара си. Из целия град замириса на изгоряло човешко месо. Някои вече мъртви горяха други паникьосани се хвърляха в оганя от страх. Оганя се вдигна много на високо. Около зградата кадето бяха полицая и момичетата иамше най-огромен пламък. Те започанха да се задушават от дима. Над тях мина хиликоптер.  И тримата започнаха да викат и да махат, но пушека беше твърде гъст.
- Какво ще правим Раян - разтревожено попита Маргарет.
- Трябва да се качим нагоре. Но невиждам как ще стане.
Изведнъж над тях мина самолет който пусна вода върху зградата. Те неуспяха да изгасят оганя, но един от пилотите забеляза Кейти. И хиликоптер веднага се отзова на мястото. Пусна въже и те започнаха да се катерят. Качиха се нахиликоптера. Най-накрая си отдъхнаха. Бяхс спаени.
Петте чудовища одавна бяха вече хора и лежаха един до друг  около тях имаше силен огън. Ала те бяха в бесъзнание, но очите им светеха в същите цветове както камъните които имаха. Спасителния екип успя да влезе в града. И започнаха да спасяват хората.
- Ами тези - попита един от пожарникарите. - Тези какво да ги правим.
- Да ги извадим всеки момент ще дойда екип да ги прибере.
Раян гледаше как целия град гори и как хора викаха за помощ. На земята беше ад. Оганп продължваше да гори така симка. Вдигна се миризма на изгоряло месо, а в небето беше пълно с спасителни хиликоптери и самолети които носеха вода. Кейти стоеше прегърната в Маргарет и неискаше да мръдне.
  След седмица всички говореха за случилото се. Цялата държава беше в траур и скъбяха за стотиците хора умряли. Чудовищата бяха прибрани и никой незнаеше каде са. А камъните се бяха стопили от огъня. Раян обикаляше из града и гледаше останките от полицията. Нея я нямше. Пообиколи насам-натам и забеляза нещо. Той видя хилка. Същата хилка отнела живота на баща му и на толкова много хора. Но на дръжката имаше прано място камъка вече го нямаше. Точно тези камъни направиха града на пепел. Маргарет забеляза Раян отиде до него и го прегърна.
- Направи каквото можа. - каза тя докато го беше прегърнала.
- Не неуспях да отмъстя за баща си ами опожарих целия град.
- Не беше ти, а онези чудовища. Те направиха всичко ти само помогна на града и на много от хората които сега са невредими.
- Ти си страхотен приятел Маги. -каза Раян. Той я погледна и тя посегна да го целуне. Полицая знеше, че тя го харесва и от скоро той имаше същите чуства. След време те бяха неразделни ожениха се и осиновиха Кейти. Всчики зажвяха както и преди. Но никой нямаше да забрави какво е преживял. А чудовищата. Никой незнаеше каде са. След като специален екип ги беше качил на камин и отвел някъде. Но дори и да се завърнат Питър, Ивон, Макс, Ото и Мери те щтяха да са напълно нотмални защото камините и душите на чудовищата в тях вече несъществуваха.

 КРАЙ!!!