Свръх-мощните 2
1
Три години след случката със свръх-мощните. От Холивуд правеха филм за това. Хората още споменаваха за пожара и за зверовете, но никой незнаеше каде са те. А каде бяха на наистина? Петимата бяха затворени много на долу под земята. В огромно помещение за което знаеха много малко хора. Те ги бяха изолирали и ги пазеха строго защото незнаеха дали пак няма да се случи същото. Живота на петимата беше станал скучен. Те се бяха сприателили. И знаеха всичко един за друг. Определено искаха да се измъкнат, но нямаше никога да се случи това. И макар да нямаха вина никой неим вярваше. Петимата бяха жертви на камъните и нямаха никаква вина. Но никой не им вярваше, за хората те бяха лошите. От три години на сам живееха в огромно помещение кадето имаше пет кревата и една Маса над която иаше търба от която падаше храна. През тези години небяха виждали никой друг освен човека който идваше да ги постригва и бръсне. Не им беше позвеолено сами да го прват защото мислеха, че те ще посегнат на живота си. Над тях през цялото време имаше камери и два автомата които бяха готови по всяко време да ги застрелят. До тяхната стая имаше една по малка за тоалетна и баня.
- Писнами - извика Питър. Държът ми тук за нещо което несме направили.
- Да, но как да им го кажем те не ни слушат. - каза Мери. Как да ги убедим, че всичко е от камъните и, че те са ни контролирали. За тези години неразбраха ли, че сме обикновени хора.
Мери знаеше почти всичко за чудовищата. Тя беше научила много от дядо си.
Изведнъж за пръв път от три години главнта врата се отвори. От там влезе някакъв господин с костюм и около двайсетина здравеняци зад него с автомати. Те обиколиха затворниците и ги подканиха да вървят напред. Вървяха по земята близо тийсет минути . След което застанаха пред една огромна врата. Влязоха и там беше някакъв учен. С бяла престилка с очила и с някакво страно дистанцьонно с много копчета. Те влязоха в стаяата без да гъкнат. В средата на стаяата имаше някаква кабина.
- Влизайте в кабината - каза остро мъжът с костюма. Прибирате се удома.
- Каде? - попита Макс.
- Как каде във ващо измерение. - отбеляза мъжът. Отне ни доста време за да изобретим подобно чудо, но сега сте свободни да си вървите.
- Но как? Това е нашия дом. Ние сме обикновени хора. - заразвика се Ивон.
- Не! Тази кавина ще ви заведе там от кадето сте дошли. - каза кустюмара. Вие решавате да се качите в кабинката или да бъдете убити на секундата. Петимата макар и да не искат се качиха в кабинката. Неискаха да ходят никаде те просто искаха да се върнат в градав който бяха отраснали. След като се качиха в кабината ученя дръпна няколко лоста натисна няколко копчета на дистанцьонното и кабината започна да се върти. Хората вътре зпаднаха на земята и започнаха да пищят. Дигна се силен шим и кабинаката изчезна от погледа на ученя и кустюмара.
След близо пет минути кабината спря да се върти, а хората вътре излязаоха от нея.
- Еха - измърмори Ото. Май вече несме у дома.
- Писнами - извика Питър. Държът ми тук за нещо което несме направили.
- Да, но как да им го кажем те не ни слушат. - каза Мери. Как да ги убедим, че всичко е от камъните и, че те са ни контролирали. За тези години неразбраха ли, че сме обикновени хора.
Мери знаеше почти всичко за чудовищата. Тя беше научила много от дядо си.
Изведнъж за пръв път от три години главнта врата се отвори. От там влезе някакъв господин с костюм и около двайсетина здравеняци зад него с автомати. Те обиколиха затворниците и ги подканиха да вървят напред. Вървяха по земята близо тийсет минути . След което застанаха пред една огромна врата. Влязоха и там беше някакъв учен. С бяла престилка с очила и с някакво страно дистанцьонно с много копчета. Те влязоха в стаяата без да гъкнат. В средата на стаяата имаше някаква кабина.
- Влизайте в кабината - каза остро мъжът с костюма. Прибирате се удома.
- Каде? - попита Макс.
- Как каде във ващо измерение. - отбеляза мъжът. Отне ни доста време за да изобретим подобно чудо, но сега сте свободни да си вървите.
- Но как? Това е нашия дом. Ние сме обикновени хора. - заразвика се Ивон.
- Не! Тази кавина ще ви заведе там от кадето сте дошли. - каза кустюмара. Вие решавате да се качите в кабинката или да бъдете убити на секундата. Петимата макар и да не искат се качиха в кабинката. Неискаха да ходят никаде те просто искаха да се върнат в градав който бяха отраснали. След като се качиха в кабината ученя дръпна няколко лоста натисна няколко копчета на дистанцьонното и кабината започна да се върти. Хората вътре зпаднаха на земята и започнаха да пищят. Дигна се силен шим и кабинаката изчезна от погледа на ученя и кустюмара.
След близо пет минути кабината спря да се върти, а хората вътре излязаоха от нея.
- Еха - измърмори Ото. Май вече несме у дома.
2
И петимата зигледаха мястото кадето бяха. По нищо неприличаше на земята кадето се бяха родили. Те бяха на огромна поляна. В далчеината се виждаха згради. Там имаше малко селца. Тръгнаха да го рагледат и да потърсят начин да се измъкнат. Направиха по една крачка и осъзнаха, че нещо не е наред. Под краката земята се люлееше. Всякаш ходеха над вода.
- Каде сме? - прошепна Питър.
Те продължиха напред макар и да им беше трудно защото небяха свикнали да ходят на такава повърхност. Не след дълго стогнаха в селото. Там беше фрашкано с чудовища. Наподобяващи на тези в които преди се бяха превръщали. Те обикаляха покрай малките къщурки тихо и скръшом, защото незнаеха каква ще е рекцията на чудовищата. Едно от чудовищата ги забеляза посочи ги и всички се събраха около тях. Те ги обградиха и започнаха да ги зяпат. Едно от чудовището каза нещо, но на неразбираем език. Мери направи две крачки напред и каза нещо също на неразбираем език за останалите човеци.
- Какво става. - попита Питър.
- Те неса опасни. - беше категорична Мери. Мисля, че ги разбирам. С дядо ми ги изследвахме. Знам много неща за тях. И мисля, че мога да общувам с тях.
Чудовището започна да разговаря с Мери на чуждия език. Те говореха близо десет минути, а останалите стояха и слушаха макари и нищичко да неразбираха. След малко Мери се обърна към тях и почна да говори.
- Накратко искат помоща ни за да ни помогнат. Те живеят под контрола на големия господар. Той е нещо като Бог. От това което разбрах е, че огромна ръка се спуска от небето и хваща чудовища след което никога не се връщат.
- И как можем да им помогнем? - попита Макс. Ние сме само хора дори като ги гледам те са по яки от нас.
- Казва. - започна Мери. Че горе в небето има нещо като врати от които те немогат да минават. Защото неса хора. Само човек може да премине през тези врати. А веднъж преминали през вратите господаря е победен.
- А не! - възрази Ивон. Не ми трябва приключение искам да знам каде е портала!
- Порталите са там горе при гплемия господар. Прибрал ги за да еможе никой да избяга.
Изведнъж земята се растресе и чудовищата се разбягаха няколко от чудовищата зграбчиха човеците и ги вкараха в една колибка от там те видяха как огромна мусколеста с изпъкнали вени ръка се спуска. Тя хвана пет чудовища и се издигна отново нагоре.
- Каде сме? - прошепна Питър.
Те продължиха напред макар и да им беше трудно защото небяха свикнали да ходят на такава повърхност. Не след дълго стогнаха в селото. Там беше фрашкано с чудовища. Наподобяващи на тези в които преди се бяха превръщали. Те обикаляха покрай малките къщурки тихо и скръшом, защото незнаеха каква ще е рекцията на чудовищата. Едно от чудовищата ги забеляза посочи ги и всички се събраха около тях. Те ги обградиха и започнаха да ги зяпат. Едно от чудовището каза нещо, но на неразбираем език. Мери направи две крачки напред и каза нещо също на неразбираем език за останалите човеци.
- Какво става. - попита Питър.
- Те неса опасни. - беше категорична Мери. Мисля, че ги разбирам. С дядо ми ги изследвахме. Знам много неща за тях. И мисля, че мога да общувам с тях.
Чудовището започна да разговаря с Мери на чуждия език. Те говореха близо десет минути, а останалите стояха и слушаха макари и нищичко да неразбираха. След малко Мери се обърна към тях и почна да говори.
- Накратко искат помоща ни за да ни помогнат. Те живеят под контрола на големия господар. Той е нещо като Бог. От това което разбрах е, че огромна ръка се спуска от небето и хваща чудовища след което никога не се връщат.
- И как можем да им помогнем? - попита Макс. Ние сме само хора дори като ги гледам те са по яки от нас.
- Казва. - започна Мери. Че горе в небето има нещо като врати от които те немогат да минават. Защото неса хора. Само човек може да премине през тези врати. А веднъж преминали през вратите господаря е победен.
- А не! - възрази Ивон. Не ми трябва приключение искам да знам каде е портала!
- Порталите са там горе при гплемия господар. Прибрал ги за да еможе никой да избяга.
Изведнъж земята се растресе и чудовищата се разбягаха няколко от чудовищата зграбчиха човеците и ги вкараха в една колибка от там те видяха как огромна мусколеста с изпъкнали вени ръка се спуска. Тя хвана пет чудовища и се издигна отново нагоре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар